Print this page

Природни дадености

  • Водни ресурси

    Територията на община Стара Загора се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси. Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Сазлийка (Сютлийка), с множество притоци: река Бедечка, река Банянска, река Коленска, река Оряховска, р. Яворска, р. Дермен дере, р. Ерен дере и множество малки и големи дерета. Реките водят началото си от Сърнена Средна гора.

    Дължината на река Сазлийка до устието възлиза на 145,4 км с водосборна площ около 3300 кв.км, включваща равнинно-хълмисти и нископланински релефи със средна надморска височина 330 м и слаб наклон от север на юг. От изворите до с.Боздуганово името на реката е Сютлийка, а след сливането си с река Бедечка, извън територията на общината тя получава името Сазлийка. Хидрографската мрежа на р.Сазлийка е асиметрична, с преобладаване на левите притоци, от които по големите са река Блатница (протичаща през община Раднево) е с дължина 54 км и водосборна площ 656,3 кв.км, река Овчарица (протичаща в горното си течение през община Стара Загора) – с дължина 71,5 км и водосборна област 636,1 кв.км, река Соколница (изцяло извън територията на община Стара Загора) – с дължина 60,5 км и водосборна площ 343 кв.км и река Бедечка.

    Река Бедечка е с дължина 33,4 км и водосборна площ 262,3 кв.км при средна надморска височина 240 м. Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на континентална климатична зона, снеговете през зимата бързо се стопяват, поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, а през летния период губят много вода поради инфилтрация и изпарение. Основната фаза в оттока на реките – пролетното пълноводие започва през м. февруари и продължава до м. юни, а лятното маловодие се наблюдава от м. юли до м. октомври. От ноември до февруари се установява есенно повишение на водното количество.

    Подземни води 

    Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого-литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрогеологията на разглежданата територия. Същите са част от Средногорската хидроложка област в Източно-Тракийския хидрогеоложки район. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води.

  • Флора и фауна

    Характерна флора 

    Територията на Община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизирания. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен.

    Единственото известно за науката находище на защитен от Закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността “Карасиврия” северно от гр. Стара Загора на Звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в Червената книга на Република България.

    Характерна фауна 

    Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предзоазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизма са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата.

  • Поземлени ресурси

    Структурата на поземлените ресурси е “балансирана” и адекватна на природните дадености в общината. Селското стопанство на общината се развива в общо 7224 стопански структури. Абсолютно преобладаващият дял (6937 бр., 96%) са личните натурални стопанства. Пазарно ориентирано производство (предимно растениевъдно) се реализира от 35 земеделски кооперации, 2 сдружения и 43 арендатори. Отворената ниша е запълнена от преходната форма “арендатори”.

    Използваемостта на обработваемата земя, в сравнение с други райони на страната е висока-над 90%. Изградени и годни за напояване са над 30% от обработваемите земи, но интензивно, поливно земеделие се развива върху по-малко площи. Формите на стопанисване на обработваемата земя са основно чрез земеделски кооперации и частни собственици.

    Почви

    Почвите са предимно канелени горски, черноземни смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни.

    Релеф

    Според физикогеографско райониране на България, Община Стара Загора е разположена в Средногорски район. Той обхваща източната част на Горнотракийска низина, главно басейна на р. Сазлийка. Топографската характеристика на района е с лек наклон на югоизток, в каквато посока е насочена и проточната на р. Сазлийка речно-долинна мрежа. Абсолютните му височини са в границите 100-300 м. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в плиоценската седиментационна повърхнина. В северната му периферия, под праволинейния склон на Сърнена гора е развит делувиално-пролувиален шлейф, който незабележимо прехожда в равнината. Загорският физикогеографски район е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнени езерни и езерно-блатни седименти.

  • Горски ресурси

    Горите на територията на общината се управляват и стопанисват от Държавно лесничейство Стара Загора. Общата площ на Държавния горски фонд е 26 647,2 ха, от които 317,9 ха пасища в Средногорския и Равнинен геоморфоложки райони. Залесената площ е приблизително 90 % от общата. Територията на ДЛ “Стара Загора” е разположена в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в долната част на Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, съответно от подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори, до подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела.

    Най-разпространените дървесни видове са зимен дъб, благун, цер, космат дъб, келяв габър, мъждрян, сребролистна липа, мекиш. Насажденията, които те образуват понастоящем са предимно от издънков произход (поради нискостъбленото им стопанисване в миналото), а по състав са както чисти, така и смесени. В състава на растителните формации участвуват и драка, леска, трънка, глог, шипка, дрян и други храсти.

    Анализ на основните компоненти на селищната среда в Община Стара Загора

    Основни компоненти на серлищната среда в Община Стара Загора  

    Компоненти км.2 Относителен дял (%)
    1. Земеделски територии 623.1 61.1 %
    2. Горски площи 259.6 25.5 %
    3. Населени места 80.3 7.9 %
    4. Водни площи 17.5 1.7 %
    5. Територия за добив на полезни изкопаеми 26.8 2.6 %
    6. Транспорт и инфраструктура 11.8 1.2 %
    Обща територия 1019.1 100 %

     

    Анализът на основните компоненти показа, че в рамките на Община Стара Загора е най-голям относителният дял на земеделските територии (61.1%), докато този на населените места – 7.9 %. Следва да се отбележи, че въпреки тази разлика, почти 100% от населението на общината обитава селищната среда или т.н. урбанизирани територии.

    На територията на общината има големи масиви с широколистни и иглолистни гори, а край Стара Загора е разположено ловното стопанство “Аязмо – Старозагорски минерални бани”. То е с площ от 5 168 ха и е само на 15 км от общинския център. Богатото разнообразие на флора и фауна го правят особено привлекателен за развитието на национален и международен ловен туризъм.

  • Защитени територии и чувствителни екосистеми

    В Община Стара Загора са обявени следните защитени природни обекти:

    • природна забележителност “Казането” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха. Интересно скално образувание в землището на с.Казанка. Намира се в ляво от шосето (до реката) за с. Казанка, на около 2 км преди селото. Има поставена указателна табела с кратка историческа справка.
    • природна забележителност “Змейова дупка” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха. Система от пещери в землището на с. Змейово. Намира се непосредствено над кариерата при с.Змейово. - природна забележителност “Кратера на вулкана” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха.
    • скално образувание от вулканичен произход в землището на с.Змейово.
    • природна забележителност “Милкини скали” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща незалесена площ 1,0 ха. Интересно скално образувание и гнездово находище на скален орел в землището на с.Колена.
    • други две природни забележителности /вековни дървета/ са разположени в град Стара Загора – “Дъбът на Гео Милев” в двора на къщата на поета и “Старият чинар” в границите на парк “Бедечка”.
  • Други природни особености

    Съгласно биоклиматичната класификация и общата оценка на природните условия, Стара Загора е в зона на благоприятна за обитаване среда с преобладаващи комфортни климатични условия. 

    Територията на Общината съгласно общоприетото климатично райониране на България попада в климатичния район на източна - средна България, който е част от Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.

    Малката надморска височина, еднообразието на нейната заравнена или леко нахълмена повърхност, орографската отвореност на юг са предпоставки, формиращи сравнително хомогенен преходно-континентален климат за региона. Разпределението на климатичните елементи по сезони определя две хидротермични фази: влажна и хладна фаза - късна есен, зима и ранна пролет; суха и гореща фаза – късна пролет, лято и ранна есен.

    Средногодишната максимална температура +17,9 °С и средногодишната минимална температура + 8,0°С са сравнително високи и обуславят формирането на горещ през лятото и сравнително мек през зимата климат. Средната относителна влажност на въздуха за региона е 67÷72 %, при най-малка денонощна амплитуда през зимата - 8÷9 % и най- голяма през лятото - 17÷18 %. 

    Регионът има относително високо сумарно изпарение – около 500 мм годишно.

    Регионът на община Стара Загора се характеризира с максимум – 201 мм на валежите през лятото и минимум от 134 мм през зимата.

    Скоростта на вятъра, честотата на случаите на “тихо време” и със скорост от 1 м/сек, са един от най-важните фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси. Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Средногодишната скорост на вятъра за района е 1,4 м/сек. Най-ниската скорост е през месец ноември – 1,0 м/сек, а най-висока е скоростта на вятъра през февруари и март -1,6 м/сек.

    Преобладаващи през годината, както и през зимата са североизточните и северните ветрове при висока средна скорост – 3,2÷5 м/сек и влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на атмосферните примеси през периода.

  • Рекреационни ресурси

    Нископланинският релеф и добре развитата шосейна мрежа осигуряват добър достъп до планината и богати възможности за избор на туристически маршрути. Целогодишно могат да се реализират пешеходни и вело преходи с различна продължителност и натоварване. Районът е с потенциал за развитие на селски и еко туризъм.

    В западната част на Сърнена Средна гора, на 15 км. северозападно от Стара Загора са разположени Старозагорските минерални бани. Основен лечебен фактор в курорта е минералната вода, която излиза на повърхността с температура около 40 0С и дебит 13.6 л/сек. Има лечебни свойства по отношение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести. Настанителната база на курорта включва хотели и почивни станции на различни ведомства с добри възможност за профилактична и възстановителна лечебна дейност.

    Община Стара Загора разполага с общо 1630 легла в хотелските комплекси в града, Старозагорски минерални бани и селата, като средната им годишна заетост е 16 % за хотелите в селата и 40 % за останалите. В последните години се наблюдава тенденция към преустройство и модернизиране на бивши санаториуми и профилакториуми на Старозагорски минерални бани в модерни СПА комплекси с хотели.

Ние използваме бисквитки за да подобрим ефективността на нашия уебсайт. Виж повече...