Размер на шрифта: A A A

ЕОРГИ АТАНАСОВ ПРАЗОВГЕОРГИ АТАНАСОВ ПРАЗОВ

Роден на 31.08.1961 г.
Образование: Висше. Завършил Минно-геоложки Университет „Св. Иван Рилски" гр. София. 

Адрес п.к. 6089 с.Памукчии
Телефон (04118) 2260
Моб. телефон 0885901250
 
 

История

Село Памукчии се намира на 17 километра южно от гр. Стара Загора. Землището му включва 12 хиляди декара земя, в голямата си част обработваеми площи, като има запазени гори, намиращи се на север от селото. Селото граничи със землищата на следните села: на север - с. Маджерито, на североизток - с. Загоре, на югоизток - с. Бъдеще, на юг - с. Петрово, на запад - с. Калояновец и на северозапад - с. Християново. През територията му протичат три реки: „Кривата река" – по северната граница на землището, „Памукчийската река" – покрай южния край на селото и река „Съзлийка" или както е известна сред жителите на селото „Старата река". Освен реките, землището на селото е прорязано и от множество напоителни канали. През годините демографският фактор се е влияел от наличието на работа в и около населеното място. В началото на 50-те години селото е било много оживено и в него са живеели голям брой млади семейства с децата си. В последствие е започнал отлив на млади хора, които са отивали да живеят и работят в гр. Стара Загора. По данни от последното преброяване на населението, към момента в селото живеят 307 жители, от които половината са от ромски призход. От запазените предания се знае, че селото е съществувало от антично време, когато е било разположено в западния край на землището, но няма данни за наименованието му. В началото на 18 век името на селото е „Пенджеби кьой", произлизащо от турските думи „кьой" – село и „пенджеби" – многоречно, с много реки. Името Памукчии е придобито по-късно и за първи път се среща в книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица", отнасяща се за периода в края на 18 век. Различни са тълкованията и обясненията за произхода на това име, но едно от тях изглежда най-правдиво – в землището да е отглеждано много памук. Може да се посочат четири евентуални доказателства за това твърдение: Първо: Най-старите поколения помнят, че до 09.09.1944 г. всяко домакинство е посявало памук, с реколтата, от който е задоволявало напълно своите нужди от памучни тъкани (долни и горни дрехи, блузи, ризи, възглавници, постелъчно бельо и други). Второ: В книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица" освен Памукчии, селото е наречено и Памуклии. Трето: Горичката „Памук кория" навярно е наречена така, защото покрай нея са сеели главно памук и е била собственост на рода Памукови, спечелили си навярно това име като производители на памук. Четвърто: Запзени са данни, че в селото е имало фабрика за преработка на памук – „дръндарница", която е работила още през турското робство. За съществуването на селото през антично време са събрани достатъчно данни по време на комплексната научна експедиция на Историческия музей в гр. Стара Загора, проведена през месец април 1993 г. През землището на селото преминава трасето на древноримски път. Югозападно от селото, на левия бряг на р. Съзлийка е открито антично селище (нерегистрирано досега). То е разположено в близост до „Параксиевата могила", като вероятно е било обитаемо от края на V хил. пр.н.е до III хил. пр.н.е. Освен тази могила в землището на селото се намират и още няколко надгроби и селищни могили – „Лозенска", „Сталевата", „Малката", „Голямата" и др. След идването на турците по нашите земи селото постепенно се е изместило на изток, към сегашната си територия, но няма данни точно кога и как е станало. Запазени са данни, че по това време в района на сегашното село е имало чифлици на трима бейове. Първият е Френк бей, чийто чифлик е бил на североизток от сградата на сегашното кметство. Имената на другите двама бейове не се помнят със сигурност, но се споменава за Таир и Таксин бей, а в някои източници пише за Хауз бей, като тези чифлица са били разположени – единият на юг от сградата на сегашното кметство, а другия в западния край на селото. Около този триъгълник от трите чифлика е започнало изграждането на селото. Първоначално къщите на българското население били строени от пръти, кал и слама, повече наподобяващи колиби. След освобождението първите десет къщи от камък и кирпич са изградени в периода 1903 г. – 1907 г. и са дали началото на новото сегашно село. Основно масивните къщи в сегашния си вид са построени след 1950 г.

Култура

С много труд по време на турското робство в селото е построена малка църква и училище към нея. Тя била изцяло съборена по време на голямото земетресение през 1928 г. и отново с доброволния труд на хората от селото е издигната на същото място в сегашния си вид. В църквата „Света Параскева" са запазени ценни икони, църковна утвар и старопечатни книги. През 1928 г. родолюбивите памукчийци създават и читалище в селото. През 1958 г. – 1959 г. с доброволен труд е построена сегашната масивна сграда, в която се помещава народно читалище "Христо Ботев – 1928". През годините към читалището са действали много самодейни групи, които са представяли селото на регионални и национални фестивали, и са печелили много грамоти, и медали. В момента също се поддържат и съхраняват традициите с „Коледарската група", „Лазарската група", и се празнуват старите, традиционни български обичаи – „Бабин ден", „Сирни заговезни", „Лазаруване", „Великден", „Коледуване" и др. От 2005 г. се възстанови и възроди стария празник на село Памукчии – „Петковден", който се празнува ежегодно на 14 октомври. До началото на 70-те години в селото съществува училище до осми клас, което в последствие е закрито и в момента е запазена само сградата. В двора на училището се намират паметници на жители на селото дали живота си за родината. Единият е на памукчийци, загинали за освобождението на България – по време на Старозагорското въстание и по време на боевете за гр. Стара Загора през Руско-турската война. Другият паметник е на всички загинали по време на войните. В периода от 1982 г. до 1985 г. с доброволен труд е построена сградата на кметството и здравната служба.

Бизнес

Основният поминък на хората в селото са земеделие и животновъдство. През 1949 г. в селото е образувано ТКЗС, което просъществува до началото на 90-те години, когато със закон земята е върната на собствениците и/или техните наследници.На територията на селото не се намират големи фирми и предприятия. Селото е сравнително добре устроено, като повечето улици са асфалтирани, изцяло е електрифицирано, водоснабдено и има улично осветление.

 

Горещ телефон
за сигнали