В спектакъла ще вземат участие и ученици от НУМСИ „Христина Морфова“, Стара Загора
Операта „Рейнско злато“ на Рихард Вагнер ще постави величествен финал на Фестивала на оперното и балетно изкуство (ФОБИ) в Стара Загора. На 4 декември 2024 г. от 19:00 ч. сцената на Държавна опера Стара Загора ще бъде домакин на постановката, представена от Софийската опера и балет. В „Рейнско злато“ ще участват и ученици от НУМСИ „Христина Морфова“, които ще внесат енергия и вдъхновение в изпълнението на вагнеровата творба.
След миналогодишния триумф на „Валкюра“, „Рейнско злато“ предоставя на публиката нова възможност да се потопи в музикалната вселена на Вагнер. Това произведение, откриващо тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, въвежда в митичния свят на злокобния пръстен, изработен от откраднатото рейнско злато – символ на жаждата за власт, проклятието и неизбежната съдба.
С премиерата на „Рейнско злато“ през 2010 г. на българска сцена започва реализирането на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, който завършва през 2013 г. когато се отбелязват и 200 години от рождението на германския композитор.
„Рейнско злато“ е изключителен синтез на философия, митология и драматургия. Операта изследва дълбоки теми като стремежа към свобода, последствията от властта и вечния конфликт между личното желание и общата съдба. Сюжетът разкрива отказа на Алберих от любовта, създаването на всемогъщия пръстен и проклятието, което преследва неговите притежатели.
Тази година ФОБИ завладя зрителите с поредица от изключителни творчески спектакли. Финалът с операта „Рейнско злато“ ще остави трайна следа в сърцата на публиката и ще затвърди позицията на фестивала като водещ в България и на международната сцена.
Вагнер разработва схемата на „Пръстенът“ в обратен хронологичен ред, либретото на „Рейнско злато“ е последното от четирите написани либрета. Композиторът завършва своя план за творбата през март 1852 г. и на 15 септември започва да пише пълното либрето, което е готово на 3 ноември. През февруари 1853 г. в хотел „Baur au Lac“ в Цюрих Вагнер прочита целия текст на „Пръстена на нибелунга“ пред специално поканена публика, след което всичките четири части са публикувани в частно издание, ограничено до 50 копия. Текстът не е публикуван в търговската мрежа до 1863 г.
